Когато се прави законопроект, целящ изцяло да замени действащ закон, е много важно какви точно цели има той, какво точно променя, с какви средства и най-вече – какъв ще е крайният резултат от промените в системата, която регулира.

 

За нуждата от промяна в закона за образованието – има консенсус между учители, родители, гражданско общество, законодатели и изпълнителна власт, независимо от политическата окраска на последната.

 

Но постигането на консенсус КАКВО да се промени – се оказва доста трудна задача. Може би защото в България малко липсва културата на диалога, a още повече – липсва културата на управление, разбирането за свобода, права и … от къде произтича всяка власт…

 

И точно отчитайки тези липси, вече трета година ГЕРБ правят опити да направят считаните от тях за нужни промени в сферата на образованието, внасяйки за трети пореден път своя законопроект за предучилищното и училищното образование, като всеки нов вариант на законопроекта има претенции да съдържа ПОВЕЧЕ от исканията на различните страни, имащи претенции към това КАКВО ДА СЕ ПРОМЕНИ в българската образователна система… 

 

Как точно авторите смятат, че са успели да отразят в законопроекта си исканията на родители и граждански организации, с които НИКОГА не седнаха на една маса да говорят и да ЧУЯТ какви всъщност са критиките и исканията им – не е ясно…

 

Проектозаконът за училищното и предучилищното образование в своя трети вариант, който в момента се разглежда в комисиите в НС придвижвайки се към разглеждане на първо четене в пленарна зала, е придружен от претенциите, че реформира сериозно системата на образованието, че е „новаторски” и „иновативен”, че дава на родителите повече възможности за свободен избор на образователната форма, в която да образоват децата си, както и възможност за по-сериозно участие в образователния процес, а също – и по-голяма свобода на учителите, чрез разширяване автономията на училищата при определянето на учебните програми и планове…

 

Но отвъд интервютата и разговорите, когато се разгледат текстовете на обемния – цели 350 члена, проектозакон, се вижда, че споменатите реформи не са точно такива, каквито се представят, че са. Отделни текстове в проекта си противоречат, други – изглеждат като допълнения, направени набързо, но напълно откъснати от останалата част от проектозакона, така че не водят до реални промени.  

 

„Новаторските идеи“, за които се говори, приличат на неумело пришити кръпки върху старите варианти на този проект, един вид странен пачуърк, съшит от идеи и корекции, налагани една върху друга без да бъде постигната хомогенност и цялостност на крайното „произведение“.

 

Чл. 73 заявява, че училищната подготовка е сведена до придобиване на знания и компетентности, необходими за преминаване в следващата степен в системата на образование. И изхождайки от тая философия – „училище заради самото училище”, вместо „ученикът в центъра…”, целият законопроект е насочен към унифициране, и налагане на еднаквост във всички учебни заведения, налагане на много повече административен контрол, отколкото автономия – особено чрезувеличаването на броя и обхвата на държавните образователни стандарти.

 

Обемът на законопроекта е дисфункционален, противоречията в отделни текстове гарантират затруднено административно приложение. Не е ясно защо се е наложило в съдържанието на този проектозакон да влязат почти 1:1 Правилникът за приложение на закона за народната просвета, наредбата за учебниците и закона за учебния план;

 

 

 

Относно най-рекламираните от авторите на законопроекта промени – когато се опитаме да ги открием сред текстовете на самия проектозакон, оставаме силно разочаровани. Очевидно има опит за въвеждане на такива промени, но те все още си остават по-скоро едни „добри намерения”, но не и законово разписани възможности!

 

Отстъпката от задължителната предучилищна подготовка за 4 годишните е съвсем малка отстъпка, отново 4 годишни деца ще са задължени да са част от подготвителните групи в детски градини и училища.

 

Самостоятелната форма, която рекламират авторите на законопроекта е едно добро пожелание, но разписано така, че отнема всяка свобода на избор на родителите що се отнася до това какво, кога и как да учи детето им, нищо, че УЖ се дава възможност за валидиране на етап, ане –на клас, децата в самостоятелна форма трябва да държат съответни изпити именно за клас, ако не го направят – системата алармира социалните и следват санкции, проверки и пр. Освен това – остава неясно кой ще оценява родителите и по какъв критерии, за да им бъде РАЗРЕШЕНО да изберат самостоятелната форма за своите деца.

 

Валидирането е едно от наистина разумните и добри неща, които авторите са опитали да разпишат в проектозакона. За съжаление, текстовете регламентиращи валидирането, се оказват в противоречие с други текстове от същия законопроект;

 

Иновативните училища – са рекламирани като едно от най-големите постижения на законопроекта, но от текстовете му разбираме, че регламентът КАК се придобива статут на „иновативно училище” не е съвсем ясен, няма определени критерии за това. Оказва се също, че за статут „иновативни” могат да „кандидатстват” пред министъра на образованието единствено и само „общообразователни училища”, които са общински. Остава въпросът – а частните училища могат ли да бъдат обявявани за иновативни, или те са вързани тотално за държавните разписания, програми и планове?

 

Субсидията да следва ученика и в частните училища – това е една наистина необходима промяна, която е крайно време да се случи. Просто така е честно – щом всички български данъкоплатци плащат за образование и от техните данъци се взима държавната субсидия, която „следва ученика”, няма никакво основание тази субсидия да следва децата само на тези данъкоплатци, които са избрали държавно/общинско училище, и да не „следва” децата на тези, които избират частно училище, което по някакъв начин предлага по-подходящи за детето им условия. 

 

 

Няма логика държавата да плаща за обучение в държавни и общински училища, а да не плаща същата субсидия за обучение в лицензираните от нея частни училища! И дотук – намерението да се въведе тая промяна, е похвално! 

 

Но за съжаление, това е поредното добро намерение в законопроекта, което „води в ада”, както се казва. Понеже така разписани текстовете в законопроекта, обвързват получаването на субсидия от частните училища с ограничения, изисквания и дори – санкции, каквито НЕ СЕ прилагат за общинските и държавни училища, които също получават субсидия. 

 

В действителност – частните училища от край време са принудени да следват държавните изисквания, учебни планове и програми, но сега – ако искат да получават субсидия, ще трябва да се откажат и от малкото неща, правещи ги по-различни и предпочитани от публичните училища като например – малкия брой деца в класовете… 

 

Или с други думи – промяната „субсидията следва ученика в частното училище” вместо да облекчи джоба на родителите и да позволи на повече хора да изберат по-добри условия за децата си, доплащайки като такса само сумата над държавната субсидия, в действителност става примка около врата на частните училища, принуждавайки ги чрез нея да приличат повече и повече на публичните училища…

 

Говори се за по-голямо участие на родителите в учебния процес,повече възможности за избор и влияние върху този процес. Но от закона разбираме, че:

 

–          Родителите нямат възможност да подготвят детето си за училище сами, задължителната предучилищна подготовка започва за някои деца още на 4 год. възраст, а самостоятелната форма, почасовата и т.н., са обвързани с надзорничество от страна на конкретна детска градина, спазване на обучителните планове, програми и пр. на тази конкретна детска градина…

 

–  Същото, но с още повече ограничения и условности, представлява самостоятелната форма в училище. За нея дори излиза, че родителите ще трябва да кандидатстват и да бъдат оценявани и одобрявани от специална комисия от експерти и социални работници…

 

–        Що се отнася до програми, планове, избор на учебници, че дори и поведение на детето, наказания и т.н. – родителите имат право да бъдат ИНФОРМИРАНИ, но нямат право на избор.

 

–        Създаването на „обществени съвети” само звучи „тежко”, в действителност – тези съвети нямат никаква тежест. Могат да поискат преразглеждане на дадено решение на педагогическият съвет, но също като президентското вето – педагогическият съвет може да утвърди първоначалното си решение и това е окончателно…

 

–          Настоятелствата пък са организации с рекламна за училището цел и мисия, които също нямат власт да предизвикат промени…

 

Автономията на училищата – си остава по-скоро мит. Авторите на проектозакона твърдят, че учителите щели да имат възможност сами да разписват учебните си програми. Но от законопроекта разбираме, чеобщообразователната подготовка е задължителна и еднаква за всички, че досегашните ДОИ се превръщат в ДОС и тези стандарти вече ще са 18 на брой, предвиждайки разписване до детайл (от МОН) на почти всичко в учебния процес, че министърът разписва учебни програми по всеки общообразователен учебен предмет за всеки ЕТАП, което предполага, че училищата ще имат автономия поне да разпределят по своя преценка учебния материал в рамките на етапа, … но разпределението на общообразователните предмети по ал. 1 по класове, както и броят на учебните часове за изучаването на всеки от тях за всеки КЛАС и етап от средната степен се определя в рамкови учебни планове, а рамковите учебни планове се определят с държавния образователен стандарт за учебния план, като този стандарт ще се разписва от МОН…

 

Сред мотивите на проектозакона се говори за „независимо инспектиране”, „независима оценка” и пр. И да, едно от нововъведенията е нов бюджетен орган, който ще се финансира от МОН – Национален инспекторат по образованието, който би трябвало явно да осигури независима оценка в системата на образованието. Но единствено директорът на този НОИ, еднолично, се явява „независим инспектиращ орган”, понеже той се назначава от министър-председателя, а всички инспектори в НОИ – от МОН. Правилника за работа на НОИ – се разписва от МОН… дори независимостта на едноличния „независим инспектиращ орган” е под въпрос, защото ясно е разписано, че той изпълнява и функции, поставени му от министъра на образованието…

 

Сред „новаторството” в този проектозакон се Предвижда иувеличаване на администрацията в систематана образованиеточрез създаване на още административни органи (ЦПЛР, СОЗ и НИО), без да е ясно доколко те ще препокриват функциите на други подобни структури в същата система – като РИО, които се запазват, но вече с името РУО, например. Както се казва – „много вожд, малко индианец“…

 

За сметка на това, обаче, се унищожават ресурсните центрове, прехвърляйки част от функциите им към общинските ЦПЛР, за коитоняма гаранция, че изобщо ще бъдат създадени, или – че в дейностите им ще бъдат включени дейностите, извършвани досега от ресурсните центрове…

 

В крайна сметка – законопроектът не предлага почти нищо ново и категорично – нищо наистина революционно, реформаторско и т.н.. 

 

 

Ами – не им вярвам!

 

ОТНОВО не са се справили с опитите да направят нов закон за образованието. За трети пореден път се опитват да прокарат като закон творба, която не може да мине и за литературна, какво остава – за юридически издържан текст, от който да произтекат правни последици?!!!

 

 

И гледайки този проект от над 150 стр., състоящ се от 350 члена, и целият хаос в него, смятам, че по-лесният и по-правилният път за създаване на нов, съвременен и актуален закон за образованието е като се започне от нулата… По-лесно е да започнеш от нулата, с действащия от 91-ва година закон за народната просвета пред себе си (той е от едва 50 члена!!), отколкото да ремонтираш проект от 350 члена, закърпван и преправян три пъти досега и то – все неуспешно…. 

 

 

Източник: http://gerrynikolova.blogspot.com/