Д-р Петър Стайков е председател на Сдружение „ Център за подкрепа на социалната интеграция ПРИОРИТЕТИ“ и застъпник за правата на хората със зрителни увреждания в България.

По време на семинара „Общностно организиране“, който се проведе на 24 и 25 юни в София, той обърна внимание, че застъпничеството за хора с увреждания има дълбоки морални и индивидуално-психологически измерения.

„Да си застъпник означава да отстояваш интересите на друг човек. Важно е да сме наясно защо се застъпваме за правата на някой друг. Когато говорим за застъпничество за хора с увреждания, първо трябва да си изнясним това, че е напълно възможно да не се приеме нашето застъпничество  и е възможно ние да правим грешки, застъпвайки се по неправилен начин за неправиления човек. Важно е да знаем кога едно застъпничество за хора с увреждания е приемливо и в какви форми е приемливо. Приемливи форми на застъпничеството са тези, които съхраняват възможностите за бъдещи отношения между този, който се застъпва и този, който се очаква да окаже някаква подкрепа.“

Важни са отношения представляващ – представляван и до каква степен този, който е представляващ наистина познава потребностите и интересите на хората с увреждания. Не е тайна, че има организации, които афишират, че работят за хора с увреждания,  а всъщност целят финансова печалба. НПО секторът също може да бъде бизнес сектор и за това трябва да бъдем внимателни. Когато става дума за хора с увреждания е важно да преценим до каква степен, кога и по какъв начин можем да представляваме хората с увреждания, каза още д-р Стайков.