В условията на COVID – 19 и на невъзможността децата да са в училище само за няколко дни системата на образованието трябваше да приеме новото предизвикателство – дистанционно обучение със средствата на информационните и комуникационните технологии. С това предизвикателство трябваше да се справят и специалистите, които предоставят подкрепа за личностно развитие на децата със специални образователни потребности. Как работят ресурсните учители с деца със специални образователни потребности и как децата възприемат подкрепата в електронна среда? Отговори на тези въпроси потърсихме от ресурсния учител Марина Арнаутска.

 

Г-жо Арнаутска, готов ли е българският ресурсен учител да работи с деца със специални образователни потребности в условията на дистанционно обучение? Имат ли всички ресурсни учители необходимата подготовка за провеждане на такова обучение?

Марина Арнаутска: Всички разбираме необходимостта да работим дистанционно. Много от нас имат желание да го правят , но им липсва подготовка и се учат в движение. Системата като цяло не беше подготвена за това, но реагира бързо, адекватно и с желание от страна на учителите.

Напълно възможно е да се подпомагат децата в дистанционно обучение. За част от семействата това означава ангажимент на родителите, които съдействат на специалистите, това е неизбежно, а може да се окаже полезно.

Какви електронни ресурси използвате и как организирате и осъществявате работата си с децата със специални образователни потребности в условията на дистанционно обучение? По-трудно ли се осъществява подкрепата на децата със специални образователни потребности в тези условия?

Марина Арнаутска: Използвам основно Zoom, Messenger, с децата които имат профили в някои геймърски платформи като Diskord и платформата позволява, работя през тях. Важно е приложението да има опция споделен екран. В Zoom има опция за споделяне на мишка, бяла дъска, запис на екран, повече хора работещи едновременно. Наблюденията ми са, че за по-големите деца е приключение, за учителите също. През този формат уроците могат да са доста забавни. При по-малките е по-трудно да се ангажира вниманието, там е нужна креативност и съдействие на родителите.

Как възприемат подкрепата в електронна среда учениците със специални образователни потребности и техните родители?

Марина Арнаутска: При сегашната изолация това е спасение. За всички е разнообразие. От наша страна е необходима сериозна подготовка за часовете и ясна преценка за целите на урока. Децата са щастливи и се опитват да играят дистанционно, което е доста забавно. Родителите също приемат добре дистанционната подкрепа. При много от децата със специални потребности без тяхната помощ няма как да се получи. Имаше родители, които просто отказаха да се включат, но те имат своите съображения, които уважаваме.

Какви според Вас са ползите от осъществяването на подкрепа на деца със специални образователни потребности в електронна среда, има ли недостатъци и какви  проблеми възникват?

Марина Арнаутска: Ползите са много. За нас това е потребността, неизпитана досега в системата, бързо да навлезем в технологиите – децата да не губят връзка с учителите и нормалното си ежедневие, да поддържат ниво на умения и знания. Родителите имат възможност да получат консултации от специалисти и насоки за справяне с конкретни ситуации. Не се очаква да влизат в ролята на терапевти, но при сегашната ситуация без тях е невъзможно. Струва ми се, че това ще подобри комуникацията между хората ангажирани с процеса на образование и приобщаване и ще изясни ролите.