Наградите “Логопед на годината” – Янита Сейкова за развитието на логопедията и предизвикателствата пред професията 

В Пловдив се проведе тържествена церемония за връчване на годишните награди “Логопед на годинита“. 

Янита Сейкова от РЦПППО-Монтана беше отличена с награда в категория “Логопед в образованието”. 

Споделяме с Вас интервюто, което даде веднага след награждаването. В него тя акцентира върху развитието на професията и съвременните възможности и предизвикателства пред логопедията:

Какво означава за вас отличителната награда, която получихте в Пловдив?

Наградата, която получих, е много ценна за мен, но и много отговорности имам към нея. Основната е да продължа да се справям с предизвикателството при децата с езиковo-говорни нарушения. 

Номинирана съм от родители на деца и съответно прозрях отговорността на тази награда точно преди самото номиниране, когато започнаха да ми се обаждат родители и деца и да ми пожелават успех. Изключително много се радвам, че имам тяхната подкрепа, но и тази на колегите ми.

Кои са основните предизвикателства пред един логопед?

Неизвестността и страха. Дали ще се справим към работата си с даденото дете… Да спечелим доверието на родителите, за да може да поверят най-ценното си нещо нас и ние да извършим терапевтичната работа. Важно е родителите да станат наши партьори и да продължат дейността в домашни условия.

Доверяват ли се българските родители на логопедите или все още има психологическа бариера?

Деля ги на две категории. Има родители, които търсят помощ и консултация от специалисти, но има и такива, които стоят зад бариерата. Страхуват се да чуят, че може да има проблем. Проблем, който да ги злепостави пред обществото. Пред този тип родители стои парадигмата, че тяхното дете е различно от другите и те се опитват да скрият детето си от околните.

Как оценявате развитието на логопедията в България?

Има страхотно развитие на логопедията в България. Следя развитието от години. Спомням си в началото, когато започнах да практикувам, колко много пречки имаше. В днешно време колегите нямат тези предизвикателства. Обществото е по-отворено към специалността. Самите университетски преподаватели преподават на едно доста високо акедемично ниво, което няма разлика в сравнение с другите страни.

Какъв съвет бихте дали за правилна комуникация, когато срещнем човек с говорни нарушения? Как трябва да подходим, за да не се чувства дискриминиран и засегнат?

Бих посъветвала да запазим спокойствие. Да проявим търпение и емпатия. Трябва активно и спокойно да ги изслушаме и да не ги прекъсваме. Трябва да създадем в тях едно усещане за подкрепа и безопасност.

Вие работите и с деца с по-тежки комуникативни нарушения? Какви са похватите там?

В моята практика аз работя повече с деца с по-тежки комуникативни нарушения. Деца, които са от аутистичния спектър.

Работата на логопеда е всеобхаватна. Ние работим за развитие на говорните умения и запасите от думи, но и за повишаване на самочувствието на детето и успешната негова социализация в групата. Работя първо за обогатяване на речевото изказване, повишаване на концентрацията, подобряване на произношението на отделните звуци. 

Новите технологии ми помагат много. Използвам ДАК, различни пиктограми, табла, а също и жестовата комуникация. Прилагам различни видове игри. Последното предизвикателство, което ни представи директорът на регионалния център в Монтана, е използването на Изкуствения интелект в нашата професия. Усилията ми сега са насочени в тази посока. Как аз мога да го използвам, за да помогна на децата. 

Какво бихте искали да си пожелаете за финал?

Искам да пожелая на всички колеги да са здрави, търпеливи и нека държат това високо европейско ниво. Нека логопедията продължи да се развива с такива бързи темпове.