НАРУ  , категорично подкрепя организирания протест от Национална Мрежа на Родителите /НМР/ и няколко други родителски организации против проекта на Закон за предучилищно и училищно образование.

Ние споделяме много от мотивите посочени в протестната декларация на НМР, като искаме да запознаем обществеността и народните представители и с допълнителни основания.

В продължение на една година ние опитвахме да осъществим диалог с Министерство на образованието, младежта и науката /МОМН/, както и с ресорната комисия в Народното събрание по отношение на сериозните опасения, които имаме за образованието на децата със специални образователни потребности и дейността на ресурсните учители в страната.

Предлагания ни законопроект планира да създаде екипи в училищата, които сами да оценяват специалните потребности на децата, без в него да участват родителите, както и без да се отчете факта, че в училищата липсват подобни специалисти, които да имат компетентност за оценка на равнището на развитие на децата със специални образователни потребности и още по-малко за планиране и индивидуализиране на образователната програма.

В последните дни нашата тревожност се завиши след няколкократни изявления на г-жа Милена Дамянова, Зам.-Министър на образованието, младежта и науката.

С изненада разбрахме, че тя планира да се превърне ресурсното подпомагане на децата със специални потребности в училищата , което в момента се осъществява от ресурсните центрове във всяка област на страната в поредната социална услуга, която да се делегира на общините.

По този повод изпратихме и запитване на Националното сдружение на общините в България, което ни отговори, че това не е тяхно предложение.

За съжаление се оказва, че ръководството на МОМН не успява да диференцира разликата между социална и образователна услуга. И в момента общините на територията на цялата страна доставят социални услуги за деца с увреждания, те обаче по своята същност са неравномерно разположени и не отговарят на потребностите на училищното образование.

С предлагания закон се предлага трансформирането на ресурсните центрове в общински такива. Към момента обаче, центровете са изградени на областно ниво и са гарант за осигуряване на ресурсно подпомагане дори и в най-малките населени места.

Специфичността на дейността идва и от това, че тези центрове осигуряват специалисти, които са изключително малък брой спрямо общия брой на деца със специални потребности.

Така например в ресурсните центрове работят специалисти, които владеят брайлово писмо, които използват жестомимична реч и като на територията на цели области са по няколко. Ако ресурсните центрове обслужват само общините в областните градове, то малките населени места ще останат без равен достъп до техните услуги.

Ние изложихме тези притеснения няколко пъти, винаги отговорите от страна на МОМН бяха в сферата на пожеланията, но не и на реалната картина в страната. Така например от ресорното министерство съобщиха, че е възможно да се „закупуват” специалисти от една община в друга, без проекта на закон да предвижда такъв механизъм. Освен това този тип услуги свързани с подкрепа на децата с увреждания е изцяло неглижиран в проекта на закон. От там става ясно, че ще се закрият и почти всички специални училища и болнични училища. Това ще създаде сериозни сътресения в системата имайки в предвид, че училищата в България, като сграден фонд и като екипи в никакъв случай не отговарят на изискванията за приобщаващо образование на този етап.

Създава се концентрация на цялостно управление на тези процеси на училищните директори и това не е никак случайно, защото знаем че именно техни представители бяха използвани като основни консултанти и автори на въпросния проект. Създава се неравенство на отношението към специалистите в системата.

Поради тази причина в края на месец юни, ние инициирахме подписка в цялата страна и за 5 дни събрахме 33 000 подписа в подкрепа на запазване на статута на ресурсните центрове, която депозирахме в Народното събрание и от която до момента нямаме отговор.

От стенограмите на ресорната комисия разбрахме, че вместо да се отнесат с подобаващо сериозно обсъждане на нашите аргументи подкрепени от толкова хора в страната. Определени народни представители, най-често в резултат на контактите си с МОМН твърдят откровено неверни неща, от рода на това, че нашата асоциация просто защитавала работните места на ресурсните центрове и т.н.

НАРУ е член на Международната асоциация по специално образование /IASE/ и ние вече сигнализирахме Международния борд на организацията за това, че в България се предприема стъпка към унищожаването на специалното образование, като даденост в системата на училищното образование.

Призоваваме всички наши членове да подкрепят протеста организиран на 12.12.2012г.  в София, за повече информация се обръщайте към нашите регионални координатори и централния офис.

ДЕЦАТА И СЕМЕЙСТВАТА ГО ЗАСЛУЖАВАТ!

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА НАРУ