– Г-н Стоичков, проектозаконът за предучилищното и училищното образование е между първо и второ четене. Има ли спорни текстове?

– Самият факт, че има над 300 предложения от депутати от всички парламентарни групи за промяна на текстове означава, че Законът действително има нужда от прецизиране. Изключително важният закон мотивира всички парламентарни групи да бъдат активни за неговото усъвършенстване.

– Казвате, че има нужда и самото министерство на образованието да го преосмисли. Какво имате предвид?

– Да, най-вече във финансовата му част, запознавайки се съгласувателната процедура, която се е провела в Министерски съвет. Становището на министерството на финансите е резервирано по отношение на редица мерки, които са предвидени в Закона. Например целодневната организация на учебния процес до 7-ми клас включително, обхващането на 4-годишните в задължителното предучилищно образование през 2016 г. Даже за последната мярка министерство на финансите препоръчва 2016г. да е начална, инструктивна за самото започване на тези мерки, а не краен срок, в който предучилищната подготовка да е задължителна за 4-годишните.  Говорим също така и за обучението в частните детски градини и училища. Министърът на образованието сподели, че то щяло да струва на държавния бюджет годишно около 10 милиона лв. Но това са разчети към настоящата учебна година, а след няколко години, когато частните субекти свикнат на държавна субсидия, дали тяхната частна инициатива няма да се разрои. И след време да станат много повече частните градини и училища – т.е тези 10 милиона лв. да се умножат по 5 или по 10 следващите години. 

– Тоест не е ясно дали държавата ще има пари, за да приложи Закона в този му вид?

– Да, точно така. В министерството на финансите имат сериозни опасения, че мерките са много смели, но те не могат да се реализират и на този етап, и след 3 години. А тук не можем да си правим експерименти. Не може в училищното образование някой да си посипе ритуално главата с пепел и след две години да каже: Нямаме пари, съжаляваме, че ви излъгахме, драги родители и мили деца.

– В какви насоки са тези над 300 предложения за промени?

– Споменах вече някои от тях. Имам резерви и предлагам да отпаднат разпоредбите, в които се казва, че частни обучителни организации щели да квалифицират и преквалифицират нашите учители. Те щели да се лицензират и програмите им да се одобряват от министъра на образованието. Не ни трябват такива частни структури, след като имаме 53 висши училища с множество факултети по педагогика. Също по отношение на обществените съвети, които са залегнали в Закона. Това е добра мярка в училищната организация и структура на управление, но не дотам добре развита. 

– Законът може ли да помогне за по-добрата квалификация на учителите?

– Би могло, на учителите се дава право на кариерно развитие, в което има две степени. Лошото е, че те губят своята степен при прекратяване на трудовото си правоотношение със съответното училище. За мен това е несправедливо, защото това се отразява на заплащането, на авторитета и на престижа на този, който е работил върху себе си, развивал се е. 

– Предвиден е и равен достъп на учениците до образование. Обаче  основните училища в по-малките населени места ще се преобразуват в обединени – до 10 клас? 

– Имаше критика към проекта на МС за това, че в малките населени места – до 16 000 души, около 970 основни училища до 8 клас предстои да бъдат трансформирани в обединени училища до 10 клас. Това изисква преподаватели, съответния капацитет ученици, трябва да се подсигури и съответната материално-техническа база. В момента няма разчети на министерството на образованието за следващата учебна година колко от тези 970 основни училища ще станат обединени. Колко от тях ще се закрият и в колко от тях учениците волю или неволю трябва да бъдат пренасочени към средищните училища – т. е да пътуват до най-близкото населено място. И това, обвързано с целодневния учебен процес, който се регламентира до 7 клас, означава, че едно дете в предучилищна възраст или в първи клас сутрин трябва да излезе в 6 часа, да се качи на автобуса и вечер да се прибере в 8 часа от средищното училище. 

– Вие сте привърженик на задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст.

– Най-общо хубавото в него се свързва със социализацията на децата. Те свикват да се развиват в група. Разбира се домашното образование и гледане от баба и дядо също има своите предимства. Но когато говорим за ранно отпадане на деца от училище – още в 4-5 клас, както се случва в момента, хубаво е тези навици и умения да се обучават още в ранна възраст. Аз съм за задължителната предучилищна подготовка, но съм скептик по отношение на това дали сме готови като материална база. От предстоящата учебна година вече е задължително обучението от 5-годишна възраст. Обаче 42% от 5-годишните до момента не са обхванати – няма места и условия за тях. Не ми се иска на 5-ти септември министърът да внесе изменение в Закона, констатирайки, че не могат да се осигурят условия на 15 септември за тези 42%. А след 4 години трябва да намерим места за подготовка и на 4-годишните.

– Кога Законът ще бъде гледан на второ четене?

– Не трябва да се бърза с приемането на Закона. Сега има едни повели много бързо да се приеме този закон, защото 15 септември чукал на вратата. От този  15 септември нищо няма да се случи в образователната система, независимо дали ние ще приемем или не този Закон. В него е записано, че първокласниците тази година ще учат по стария план и по старото учебно съдържание.

 

Нещо повече: Окончателно приемане

„Окончателното приемането на Закона зависи от работата в образователната комисия в парламента. Имаме една свръхамбициозна цел до края на юли да го приключим на второ четене. Но не искам качеството да страда за сметка на бързината. Разбира се трябва да постигнем конкретни резултати, за да може новите планове, учебни съдържания и стандарти да са готови за следващата учебна година 2013-2014”, обясни Огнян Стоичков.

В-К „РЕПУБЛИКА“  09/07/2012