Промените в Закона за образованието все още не са влезли в сила и затова членовете на Националната асоциацията на ресурсните учители продължават да организират срещи с народни представители, за да бъдат коментирани тези промени. Това каза пред Радио „Фокус” Стоян Павлов, секретар на организацията. Наскоро имахме среща с представители на Комисията по образование към Народното събрание. Ние внесохме една подписка от 33 хиляди подписа на родители, учители, ресурсни учители и специалисти, ангажирани в процеса на този преход. Продължаваме да алармираме, че малките общини не са готови да посрещнат това оценяване, а кметствата и кметовете нямат капацитет да го извършат. Това важи и за училищата по места в условията на децентрализация, която се предвижда по проекта на закона. Нямаме отговор от Комисията по образование, която продължава да чете закона във вида, в който беше вкаран на първо четене. За съжаление, дори членове на комисията нямаха информация, че нашата подписка съществува. Сега подготвяме отворено писмо до всичките 20 народни представители от тази комисия, тъй като не може и не е редно да не получи отговор по такъв съществен и важен проблем, какъвто са децата със специални потребности от една комисия, която подготвя закон към българския парламент, каза още Павлов. Това, което най-много ни притеснява е, че всичко е с пожелателен характер и се оставя на преценката на кметовете и общинските съвети. Другото, което също е предвидено с промените, е вкарването на текстове, предвиждащи участието на неправителствени организации като основен инициатор на процеса. Според експерта, никъде в световната практика няма такъв прецедент – само неправителствени организации да организират процес на образование на децата. Те могат да бъдат обучителни институции по проекти, но не могат да дават образователни степени и дипломи. Законът като цяло няма и ясна финансова рамка по отношение на училищата, в които ще се обучават деца със специални образователни потребности и осигуряването на помощните средства и скъпите неща, от които се нуждаят тези деца и които сега се финансират от държавата. Другото са редките специалисти. Вече има един проект за включващо обучение на образователното министерство, където виждаме пробойните в закона. Училищата си назначават ресурсни учители, но не могат да си позволят логопеди, психолози, слухо-речеви рехабилитатори и родителите започват да се оплакват, тъй като досега те са получавали съвсем безплатно такива специалисти, добави Стоян Павлов.