Много деца се притесняват да се върнат на училище тази нетипична година. Някои се страхуват, че те или членовете на семейството ще се разболеят. Други се притесняват, че са изостанали и няма да наваксат. Тревожността може да затрудни децата да използват умения за справяне, които са научили в миналото. Дори децата, които обикновено очакват с нетърпение училището, може да се притесняват. Връщането на деца, които се борят с ученето или създаването на приятели, може да бъде още по-трудно.

Някои от притесненията на децата са нови, свързани с пандемията, но при някои  деца се  наблюдава надграждане на вече съществуващи.

Ето някои от нещата, за които децата могат да се притесняват.

• Усещането, че са изостанали в знанията и уменията и че не могат да наваксат.
• Неувереност как ще се впишат в класа след дългото отсъствие, особено при смяна на класа и училището.
• Страхове за това дали ще могат да спазват правилата за безопасност (или дали и как другите деца ще ги спазват).
• Притеснения от разболяване или разболяване на членове на семейството.
• Несигурност относно промените или за това какво да очакват.
• Необходимост да се говори за неща, които са се случили в семейството им, като болест, смърт или загуба на работа на родителите.

Кога тревожността става проблем?

Повечето деца изпитват тревожност в даден момент. Те могат да имат потни длани, повишен пулс и леки болки в стомаха. Но в повечето случаи тези симптоми са временни. Мисленето за дадено събитие, преди то да е настъпило, често причинява повече притеснения от действителното събитие. След като влезе в ситуацията и при необходимата подкрепа повечето деца се успокояват и тревожността и симптомите могат да изчезнат.

Но не всички деца ще почувстват, че имат контрол върху ситуацията, щом попаднат в нея. Когато тревожността става интензивна и не изчезва, тя се превръща в проблем. Може да има симптоми на паника като затруднено дишане и желание да се напусне ситуацията. И когато децата не могат да се измъкнат от нещото, което ги притеснява, те могат да действат по неподходящ начин. Те могат да ударят или да използват лош език, което може допълнително да  ги затрудни. Някои деца, които са много притеснени, може дори да откажат да ходят на училище.

Какво може да направите, ако детето изпитва безпокойство?

Дори и Вие да се тревожите (като родител или учител), кажете на детето или децата, че много хора се тревожат да се върнат на работа, а в училище и другите деца се тревожат от връщането в училище. Кажете на детето, че това е нормално, но сте готови и на разположение за разговор с него при необходимост.

Проследявайте признаците на безпокойство, когато ги забележите. Това може да ви помогне да идентифицирате модели в поведението на детето. Признаците могат да бъдат:

• физически – зачервяване, потене, главоболие, болки в стомаха, проблеми със съня
• емоционални – като плач, страх или постоянно притеснение;
• поведенчески -като постоянно питане „ами ако“, избухвания или отказ да ходи на училище.

Важно е да се записват и проследяват тези признаци, за да може да се следи динамиката в проявата им. Общувайте – тази година е особено важно родителите и учителите да говорят помежду си. Много учители и родители познават стратегии за намаляване на тревожността у учениците. Потърсете общи решения за това как се справяте с поведението на децата. Говорете за специфичните страхове на конкретните деца и споделяйте стратегиите за справяне, които да прилагате у дома и/или в класната стая.

Поддържането на връзка между учителя и родителя може да даде сигнал за това как се справя детето или да доведе до решения за повече подкрепа при необходимост.

Източник: https://www.understood.org/