Живем в изключително напрегнато и динамично общество, в което се осъществяват реформи във всички сектори на обществения ни живот. За да бъде конкуретно способна нацията ни на европейско и световно ниво образованието ни се нуждае от реформа. А това безспорно е свързано и с нова нормативна уредба в конкретния случай от нов закон за предучилищно и училищно образование. В този контекст искам да посоча, че екипът разработил  закона е  имал не лека задача и е положил необходимите усилия този закон да се обсъжда и дискутира сега.

Като гражданин на тази страна и като човек, занимаващ се в сферата на образование и наука не мога да бъда безучастна в осъществяваща се образователна реформа.

Предложеният законопроект за предучилищно и училищно образование за обсъждане поражда в мен много въпроси, касаещи децата и учениците със специални образователни потребности:

·      Какво се случва с децата и учениците със специални образователни потребности след приемането на закона?;

·      Кой ще подпомага децата и учениците със специлни образователни потребности?;

·      Готово ли е училището и детската градина да включи равноправно децата и учениците със специални образователни потребности в процеса на обучението им?;

·      Образователната среда в детските градини и училища готова ли е, за да премине от интегрирано обучение към приобщаващо образование?;

·      В детските градини и училища липсват специалисти като психолози и логопеди, за да се състави  екип за подкрепа на личностно развитие. Доколко професионално ще бъде осъществена оценката на индивидуалните  и образователни потребности да детето и ученика? Силно съм обезпокоена, че броят на децата и учениците със специални образователни потребности ще бъде  увеличен;

·      Защо Ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение  и възпитание и помощните училища трябва да бъдат трансформирани в центрове за подкрепа на личностно развитие? Защо се случва това – когато нещо е заработило и се е утвърдило и има традиции ние го закриваме и след това започваме да търсим как да го възстановим? Защо точно децата и учениците със специални образователни потребности трябва да бъдат лишавани от правото си на достъп до качествено образование и участие в образователния процес? Нима по този начин не нарушаваме и чл.24 от Конвенцията на правата на хората с увреждания.

Изразявам личното си становище, че на този етап от ресурсното подпомагане Ресурсните центрове трябва да бъдат отнесени към чл. 49. (1) Специализирани обслужващи звена. Помощните училища да бъда отнесени  към чл. 43. (1) Специалните училища. В т. 1. за обучение и подкрепа на ученици, да се добавят и децата с множество увреждания.

Мотиви:

·     Екипът за подкрепа за личностно развитие да бъде в Ресурсния център, защото имат необходимите  специалисти, за да осъществят професионална, обективна и безпристрастна диагностика на детето или ученика и преценят каква форма на обучение е най-добра спрямо индивидуалните му потребности;

·     Ресурсното подпомагане да се осъществява от специален педагог-ресурсен учител, защото той е получил необходимите знания, умения и компетентности  във висшето образование;

·    Ресурсните учители познават и прилагат помощните (асистиращи) средства и технологии в процеса на обучението на децата и учениците със специални потребности, което подпомага усвояване на академичните знания,  формира умения за самостоятелен и независим живот;

·     За да бъде  въведено приобщаващото образование е необходимо да бъде променен подходът към децата и учениците със специални образователни потребности, за да могат детските градини и училища да отговорят на принципите на приобщаващото образование.

Реформите в обучението на децата и учениците със специални образователни потребности да бъдат насочени към създаването на нови модели за интегрирано обучение, за да имат възможност децата и учениците да се обучават в най-подходящия модел, отговарящ на потребностите им.

Въвеждането на приобщаващо образование да се осъществява тогава когато училището или детската градина притежават необходимата подкрепяща среда, за да не се получи само смяната на термините от „интегрирано обучение” в „приобщаващо образование”. Тази терминологична смяна не помага на децата и учениците със специални образователни потребности да бъдат равнопоставени и еднакво ценени в образователния процес.

 

Доц. д-р Жана Атанасова

Пловдивски университет”Паисий Хилендарски”