Намираме се в изключително труден период на реформи, свързан с предстоящото приемане на Закона за предучилищно и училищно образование. Оценявам усилията на авторите на законопроекта, защото задачата им е била нелека и отговорна. Те са предложили концепция, която предвижда радикални промени в определени насоки, като са се позовали на опита в други държави. Естествено е тези промени да предизвикат обществения интерес и разпалени дискусии. Наред с положителните промени, заложени в законопроекта, има и такива, които будят тревога. За мен има някои смущаващи положения, свързани с децата със специални образователни потребности.Трансформирането на ресурсните центрове и помощните училища в центрове за подкрепа на личностното развитие, които ще бъдат странна смесица от „читалищни“ и строго специализирани дейности като ресурсно подпомагане, слухово-речева рехабилитация, логопедична работа и др., е израз на неадекватно отношение към децата със специални образователни потребности. Ликвидира се една млада институция като ресурсните центрове. В последните години се вложиха значителни финансови средства и усилия за изграждане на национална система за ресурсно подпомагане и точно, когато резултатът е налице, започваме отначало. По същия начин се процедира и с една доказала се във времето институция-помощните училища. Какво ще бъде бъдещето за тези деца, които са в състояние да реализират своя потенциал единствено чрез прилагането на специфични методи за обучение, прилагани само в специалното училище?! Решението на този проблем според законопроекта е, че в подобни случаи центровете за подкрепа на личностното развитие ще предлагат обучение, както от специалисти в съответната област, така и от общообразователни педагози по определени учебни предмети. Веднага възниква въпросът-това не е ли в разрез с основните функции на центровете за подкрепа на личностното развитие, формулирани в чл. 48, които са насочени към „развитие на интересите, способностите, компетентностите и изявата в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта; кариерно ориентиране и консултиране; превантивна, диагностична, рехабилитационна, корекционна и ресоциализираща работа с деца и ученици; ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности; педагогическа и психологическа грижа; прилагане на програми за подпомагане и обучение за семействата на децата с увреждания“. С други думи в дейността на центровете не е заложено да провеждат обучение на децата със специални образователни потребности, а да подпомагат тяхното обучение. 

Друг смущаващ момент е, че в рамките на една институция ще се осъществяват многобройни разнородни дейности, които налагат участието на специалисти от различни сфери. Не става ясно как ще се организира, структурира и координира работата им. Не става ясно и кое налага тази радикална реформа, свързана с трансформирането на работещи институции с конкретна професионална насоченост в нови със съмнително бъдеще и резултати. Аргументът, че в други страни се прилагат подобни практики не е убедителен, без да се посочат недостатъците на настоящата система и как те ще бъдат игнорирани в новите условия. Как можем да сме сигурни, че в една глобализирана общинска институция като центъра за подкрепа на личностното развитие, ресурсната помощ, слухово-речевата рехабилитация, логопедичната работа ще бъдат приоритетни задачи на фона на всички останали?!
Чл. 43 ал. 5 гласи, че „в специалните училища по ал. 1, т. 1 може да се организира и провежда и задължително предучилищно образование на деца със сензорни увреждания – увреден слух или нарушено зрение, преди постъпването им в І клас.“ Как може да се тълкува този текст?! Дали това означава, че към специалните училища могат да се сформират предучилищни групи или само задължителните подготвителни паралелки преди постъпване в училище? В законопроекта не се упоменава специална детска градина за деца с увреден слух като институция в предучилищното образование. В специалната детска градина децата се разпределят в групи според степента на слуховото нарушение, предишния си образователен опит, равнището на развитие, типа слухопротезиране (конвенционален слухов апарат или кохлеарен имплант). Ежедневно с тях се провеждат фронтални занятия, насочени към стимулиране на слуховото възприятие, развитие на речта, формиране на двигателна култура и естетическо възпитание. Наред с това се осъществяват специални занимания по фонетична ритмика и музикални стимулации, които съдействат за по-бързото овладяване на всички параметри, описани по-горе. С всяко дете се провеждат ежедневни индивидуални занятия, които имат за цел прилагане на диференцирания подход по отношение развитието на слуховата перцепция, речта и езика. Следва да се отбележи, че всички споменати занимания се осъществяват от квалифицирани специалисти в областта на Слухово-речевата рехабилитация. Не е възможно този тип работа да се пренесе в масовите предучилищна заведения или центровете за подкрепа на личностното развитие. Това неминуемо ще рефлектира негативно върху немалка част от децата с увреден слух и ще бъде бариера за тяхното пълноценно развитие. 
Смятам, че ресурсните центрове, помощните училища, специалната детска градина за деца с увреден слух трябва да бъдат запазени. Реформите следва да бъдат насочени към въвеждането на нови, по-гъвкави практики, на разнообразни учебни програми, съобразени с различните потребности на децата със специални образователни потребности, подобряване на материално-техническата база, без която е немислимо осъществяването на качествено обучение на децата със СОП в образователната среда, разрастване на системата за ресурсно подпомагане. В тези посоки също могат да се приведат редица положителни примери от чуждия опит. Но по-важното е всяка реформа да бъде съобразена и пречупена през нашия собствен опит и традиции, които не са за подценяване и благодарение на тях можем да имаме самочувствие на професионалисти със собствено мнение и позиция.
Демократичната образователна система следва да предлага шанс за развитие на всеки. Това предполага наличие на повече варианти за избор, които да удовлетворяват разликата в потребностите на децата със специални образователни потребности. Намираме се във време на разчупване на консервативните модели, във време, в което всеки има право да бъде различен и съответно образователната система следва да зачита това право, като осигурява разнообразни условия, които да импонират на различни групи деца и да им предлагат възможности за реално формиране на житейски и академични представи, умения и способности. Само по този начин може да се постигне балансирано личностно развитие и в резултат на това-пълноценна интеграция и реализация в обществото на един по-късен етап.

доц.д-р Неда Балканска , СУ „Климент Охридски“