От няколко дни е факт официалното публикуване на проект на наредба за ДОС за приобщаващото образование на сайта на Министерство на образованието и науката. Тази толкова чакана наредба има дълга предистория в която активен участник беше именно Национална асоциация на ресурсните учители (НАРУ).
За разлика от предходни варианти на този стратегически документ, сега действително Министерство на образованието и науката представя проект, който има всички предпоставки сериозно да повлияе и повиши качеството на ресурсното подпомагане на децата и учениците със специални образователни потребности.
От друга страна от съществено значение за НАРУ е да се запази съществуващата експертиза на ресурсните учители и другите специалисти и се поставят нови хоризонти за развитието на качеството и професионалния профил на тези важни професионалисти в образователната сфера.
Бихме искали да обърнем внимание върху няколко много важни аспекта на предлаганата наредба:

„Ресурсен учител се осигурява на всяко дете или ученик със специални образователни потребности, което се нуждае от допълнителна подкрепа за личностно развитие въз основа на оценката на индивидуалните му потребности.“

Предвидено е осигуряване на ресурсен учител за всяко дете. Това е от изключително важно значение, защото се запазва правото всяко дете да получи такова подпомагане от една страна, но от друга се имплементира компонент обвързан с индивидуалните потребности. До този момент поради недобрата процедура на извършване на формално оценяване на индивидуалните потребности от ЕКПО не се постигаше обвързване и диференциране на подпомагането с индивидуалните потребности, а се разчиташе на принцип за всички по-равно. През април 2015г. НАРУ организира конференция съвместно с британски ресурсен учител г-жа Елизабет Харис във Варна, която много ясно посочи необходимостта от осигуряване на въшен поглед при извършване на оценката на образователните потребности, като гаранция за качество на ресурсното подпомагане. ( http://narubg.org/post/elizabet-haris-obektivnoto-vanshno-otceniavane-na-spetcialnite-potrebnosti-v-uchilishte-garantira-kachestvo-na-obrazovatelnite-uslugi-i-priobshtavane-162.html ).Тогава в конференцията на НАРУ участваха представители на МОН и сега действително виждаме отражение на направените предложения.

„Броят на ресурсните учители в детската градина и училището се определя от броя на часовете за ресурсно подпомагане, посочени в плана за подкрепа на детето или ученика, и от променящите се индивидуални потребности на децата или учениците, както и от специализираната или индивидуалната допълнителна подкрепа.“

Това предложение е във връзка с предходното и ясно посочва, че броя на ресурсните учители няма да е обвързан с броя на децата, а с часовете подкрепа от което се нуждае всяко едно от тях. Това ще доведе до разкриване на нови работни места за ресурсни учители и като цяло ще повиши броя на ресурсните специалисти. Важен аспект е, че се осигурява механизъм за потвърждаване на оценката от предоставянето на допълнителна образователна подкрепа от регионалните екипи за подкрепа на личностното развитие в регионалните центрове за подкрепа на процеса за приобщаващо образование. Това е сигурна гаранция, че няма да се допуснат сегашните ситуации на осигуряване на ресурсен учител за групи от 15-16 деца. Такава ситуация не би била допостима, защото няма да е в съответствие на плановете за подкрепа на децата и не би могла да бъде потвърдена от регионалните екипи.

„Ресурсният учител може да работи гъвкаво като специалист с общ профил, подпомагащ всички групи деца и/или ученици със специални образователни потребности, и като профилиран, подпомагащ определена група деца и/или ученици с еднакви по вид увреждания“


НАРУ е основната организация която години наред призоваваше за дифиренциация на профила на ресурсния учител.Още миналата година ние проведохме серия от дискусии по тази тема (http://narubg.org/post/naru-zapochva-obsajdane-za-profil-na-resursniia-uchitel-v-konteksta-na-priobshtavashto-obrazovanie-20.html). Поради високо квалифицираната дейност която ресурсните учители извършват е необходимо да се осигури развитието на експертизата му в конкретни обучителни затруднения, както и прилагане на работа под супервизия при въвеждането на нови случаи за които той не разполага с наличен опит. С този текст се правят първи крачки за обезпечаване на тази възможност, макар и все още да не са достатъчни. На практика тази разпоредба позволява даден ресурсен учител да се развива профилирано в сферата на поведенческите затруднения например. Това би помогнало за планирането на средствата за квалификация на този специалист и като цяло ще повиши професионалната компетентност. С цел именно запазване и развитие на общността на ресурсните учители, НАРУ създаде Национален регистър на ресурсните учители и специалисти (http://www.teach.bg) , който цели да валидира експертизата в тази сфера с публични инструменти и идентификация. Въпрос на професионална идентичност е и участието в националния регистър.

„Ресурсното подпомагане може да включва:
1. адаптиране на учебното съдържание съобразно индивидуалните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности;
2. осигуряване на помощни средства и технологии за образователно приобщаване;
3. съвместна работа на учителите в групата/учителя по съответния учебен предмет и ресурсния учител при провеждането на педагогическата ситуация/урока;
4. терапевтична подкрепа на деца и ученици със специални образователни потребности;
5. консултиране по отношение на изграждането на подкрепяща среда в детската градина или училището и за осигуряване на ерготерапия, сензорна интеграция и други образователни ресурси за децата и учениците със специални образователни потребности;
6. осигуряване на обучение чрез алтернативни форми на комуникация. „

За първи път в нормативен документ се навлиза толкова подробно във философията на предоставяне на ресурсно подпомагане. НАРУ изказва задоволство от факта, че много от темите, които ние поставяхме години наред по всички наши събития са намерили своята регламентация. Съвместното преподаване или Co-teaching е една от основните теми, които ни промотирахме още през 2012 година (http://narubg.org/post/savmestno-prepodavane-i-resursnoto-podpomagane-v-klasnata-staia-53.html) , като ключова за развитието на ресурсното подпомагане, сега тя намира своето естественото отражение.
Включването на помощните технологии в обучението на децата със специални образователни потребности също е тема с която НАРУ работи от учредяването си.На всички наши форуми ние промотирахме различни помощни технологии в изграждането на подкрепяща среда в обучението. В своите квалификационни форми, НАРУ предлага обучение на педагогически специалисти за работа с помощни технологии многократно в цялата страна. По темата бяха организирани серия от обучителни семинари и специален курс с германски обучител Хелмут Генслер на тема: „Предизвикателството при подпомагането на ученици с физически увреждания.Опит от Германия“.
По отношение на терапевтичната подкрепа ние вече две години активно съдействаме за въвеждането на един от тези подходи, а именно сензорната интеграция за работа с деца с поведенчески затруднения. Съвместно с МОН и родителски неправителствени организации обучихме първите сензорни терапевти в нашата страна, а сега НАРУ през месец септември съвместно с „Аутизъм днес“ ще проведе втори модул на обучение на ко-сензорни терапевти. Успоредно с това усилено промотирахме ерготерапията в предоставянето на ресурсно подпомагане. Бяха организирани от НАРУ няколко обучителни модули с д-р Илейн Страдърс от Университета в Тексас, САЩ на български ресурсни специалисти, вкл. и на последната ни лятна школа за училищно приобщаване.

„Ресурсното подпомагане се осъществява съвместно между учителите в групата в детската градина/учителите на ученика, ресурсния учител и помощник на учителя, ако това е планирано в плана за подкрепа.“


Въвеждането на помощник на учителя в стандарта напълно отговаря на позициите на НАРУ, които бяха последователно отстоявани и срещнаха подкрепа в множество родителски организации, като сдружение „Защита правата на хората с аутизъм“ и сдружение „Аутизъм днес“ в българските училища. За първи път се осигурява тази възможност. Много често в нашата страна беше неразпозната точната роля на ресурсните учители и имаше недоволство от тяхната дейност поради смесването й с тази на помощник на учителя. Действително много деца със специални образователни потребности имат потребност от постоянен помощник в класната стая и сега това се предвижда, макар и все още да не е разгърнато в пълен мащаб.

В заключение бихме искали да потвърдим ангажиментите на НАРУ по участието във всички работни формати за формиране на модерни отговарящи на потребностите образователни политики. Обезпечаване и запазване на ресурсните специалисти ще продължи да бъде наш основен приоритет като важен стълб в осигуряването на благосъстояние на всички деца в България.