Когато ученикът е в „реактивно“ състояние и мозъкът му „блуждае“, можете да предприемете действия, които да ви помогнат да останете спокойни, да се чувствате комфортно, да бъдете по-организирани в действията си да помогнете на ученика да се върне в състояние на нормална работа на мозъка. Не забравяйте, че стъпките по-долу трябва да бъдат персонализирани, за да поддържат силна връзка между вас и вашите ученици. Те, обаче, са изброени в последователност, която е добре да следвате.

Стъпка 1: Успокойте се и се подгответе за работа

• Какво да мислите: Този ученик се нуждае от моята подкрепа и наистина се бори. Той/тя се опитва да комуникира и има нужда от връзка. Нямам предварителни отрицателни нагласи.

• Какво да направите: Поемете няколко вдишвания или се пригответе да бъдете спокойни и  по друг начин.

• Какво да си кажете: Нещо от рода на: „Моята цел е да помогна на този ученик да се почувства в безопасност, забелязван, спокоен и защитен.“

• Защо тази стъпка е ключова: Учениците трябва да ви осъзнават като „безопасно пристанище“. И поради силата на съвместната регулация и огледалните неврони, учениците могат да вземат от вашето спокойствие и да започнат да се връщат към нормалното състояние на мозъка.

 Стъпка 2: Проучете ситуацията и създайте сигурност

• Какво да мислите: Как мога да предпазя учениците от емоционални наранявания и да избегна да бъда източник на заплаха или страх? Има ли нещо, което мога да направя, за да накарам всички да се чувстват по-сигурни?

• Какво да направите: Направете средата физически и емоционално сигурна за ученика, другите и за себе си. Поканете ги да работят спокойно с позата си, с тон и темпо. Намалете стресовите фактори.

• Какво да си кажете: Кажете си „Аз съм безопасно пристанище за моите ученици“. „Сигурността е моят основен приоритет.“

• Защо тази стъпка е ключова: Тялото непрекъснато сканира и пита „безопасен ли съм“. Ако отговорът е „Не!“, това ще накара тялото да реагира по адаптивни начини, които не винаги са подходящи за ситуацията, а понякога са неадаптивни или дори вредни.

Стъпка 3: Подхождайте с искреност. Правете го мълчаливо.

• Какво да мислите: Мога ли да подходя към ученика, без да е необходимо да говоря? Как мога да му покажа, че съм тук, за да помогна?

• Какво да направите: Разположете се близо до него или на едно ниво с ученика.

• Какво да кажете: Ако трябва да кажете/покажете нещо, бъдете кратки, кажете го с топлота (напр. „Здравей.“, „Мога ли да помогна?“, „Просто стоя близо, за да сте спокойни.“) .

• Защо тази стъпка е ключова: Ако ученикът се срамува или се чувства съден за нещо, ако го пришпорвате да направи нещо, тялото му ще реагира, като това ще навлезе по-дълбоко в реактивния мозък. Ако ученикът знае, че сте там, за да му помогнете вместо да го накажете или засрамите, той автоматично ще започне да се връща към нормалното състояние на мозъчната дейност.

 Стъпка 4: Осъществявайте контакт с ученика

• Движете се бавно и гарантирайте сигурността на общото пространство.
• Създайте усещане за физическа близост – докоснете ученика, ако това е приемливо за него.

• Поемете няколко вдишвания – освободете се от предварителните нагласи и очаквания.

• Помислете как да действате, без да казвате нещо и, ако говорите/давате знак, използвайте нисък тон и изразете топлина и искреност.

• Уверете се, че се ученикът се чувства забелязан и че той/тя има значение за Вас.

• Обръщайте внимание на това как общувате – с челото си, с очите си, с раменете си, темпото си, с дишането си, с близостта си до тях.

• Изразете съпричастност – седнете отстрани с намерението да разберете тяхната гледна точка. Кажете:

„Какво има?“

„Бих искал да разбера…“

„Как мога да помогна?“

Стъпка 5: Подгответе се за по-силни емоции

• Опитайте се „просто да Бъдете“ – не говорете много, а поддържайте близост – предложете успокояващо докосване.

• Забелязвайте какво прави или казва ученикът – покажете, че сте готови да слушате.

• Избягвайте импулса да коригирате, да бързате покрай ситуациите, да намалявате/облекчавате страданието или да давате съвет.

• Избягвайте „но“ изреченията, тъй като те отричат и им липсва съпричастност.

 Стъпка 6: Повтаряйте и потвърждавайте

• Повторете това, което сте чули.
• Ако ученикът не комуникира устно, повторете какво сте видели – какво са докоснали, към какво са погледнали или направили.
• Повторете кратко и възможно най-близко до казаното от ученика.
• Потвърдете, че сте ги „чули“, като потвърдите емоциите им, без да прекрачвате границите и правилата:

Чувстваш се ядосан…

Чувстваш несправедливост…

Искаше да …

Беше развълнуван от …

Първо искаше да …

Чувстваше се неудобно с/когато …

• Може също да направите предположение за това какво се случва и/или как се чувства ученикът:

Изглежда….

Чудя се дали….

Стъпка 7: Възстановете спокойствието и се върнете към състояние на нормална  мозъчна дейност

• Когато можете, продължете напред:

– Продължете да намалявате стресовите фактори и се върнете към ученето.

– Използвайте фрази като: „Сега всичко е наред“. „Хайде да играем.“ „Нека се присъединим към работата на класа.“ „Да се ​​върнем към нашата работа.“

• Помогнете на ученика да се възстанови  и да влезе отново в работата на класната стая.

–          Репетирайте с ученика как да влезе отново в ритъм.

–          Предложете различни възможности за възстановяване (например – рефлексия, извинение, поправка, замяна).

–          Може да се върнете към първоначалната задача – все пак, не забравяйте, че ученикът може да бъде задействан отново от реактивния мозък, така че трябва да преценявате ситуацията.

• Ангажирайте се с един по-дълъг период за решаване на проблема.

–          Когато времето е подходящо, обсъдете с ученика как би могъл да реагира в бъдеще (как да бъде подготвен и да използва стратегии за справяне).

–          Ако силната емоция се наблюдава многократно в продължение на няколко дни, би било полезно да съберете ученика и група хора, които го обичат, за да създадете план за успех на ученика.

Статията се публикува със съкращения.

Повече на: https://www.inclusiveschooling.com/how-to-keep-your-cool-when-your-students-lose-theirs