Напоследък все по-често се обсъжда темата за „екранните деца“ и се обръща внимание на възпитанието, при което родителите използват телефони, таблети и други устройства, за да нахранят детето си, да го задържат спокойно или да запълнят времето му.

Вредните ефекти от екраните станаха очевидни, когато се увеличи броят на случаите на деца на 3-4 години, които все още не са проговорили, не могат да общуват или изразяват нуждите си, или говорят на свой измислен език. Много от тези случаи първоначално бяха диагностицирани като аутизъм, тъй като симптомите са подобни – затруднения в общуването и забавено езиково развитие.

Каква е разликата между аутизма и дисфункционалното развитие, причинено от екраните?

Неспособност за преработка на прекомерната сензорна стимулация. Скорошно изследване, публикувано в JAMA Pediatrics, разкрива тревожна връзка между ранното излагане на екрани и различни проблеми със сензорната преработка при децата. Това проучване предполага, че прекомерното излагане на цифрови технологии през годините на ранно детско развитие и формиране на мозъка има негативен ефект върху начина, по който децата възприемат и реагират на заобикалящата ги среда. Сензорната преработка на стимули чрез зрение, звук, допир, вкус и мирис играе критична роля в интегрираната обработка на информацията. Правилната обработка на информация е предпоставка за подходяща реакция от страна на мозъка и е от съществено значение за ежедневното функциониране и цялостното благосъстояние на индивида.

Прекаленото време, прекарано пред екраните, изглежда нарушава този процес. Освен това изследванията показват, че прекомерната сетивна стимулация причинява промени в способността на мозъка да формира и реорганизира невронни връзки, което се постига чрез обучение или опит.

Продължителните периоди на излагане на екрани могат да доведат до различни видове дезадаптивно поведение и проблеми в развитието, като дефицит на вниманието, хиперактивност, опозиционно поведение, апатия, забавено езиково-говорно развитие и др.

Проучвания показват, че децата до 3-годишна възраст, които прекарват повече от четири часа дневно пред екрана, изпитват дълбоки състояния на сензорно-моторна и социално-афективна депривация. Децата с виртуален аутизъм страдат от сериозни дефицити в социалното взаимодействие, езиковото развитие и когнитивните способности. Причината е, че мозъкът на бебето и малкото дете не е подготвен да се справи с прекомерната стимулация от устройствата, на която е изложен.

Използването на технологии като заместител на грижите и възпитанието за децата се отразява на емоционалната им интелигентност, на способността им за саморегулация и за критично мислене. Има различни подходи, които могат да се предприемат, за да се обърне прогнозата, като игрова терапия, психомоторна и сензорна интеграция, стимулация на езиково-говорното развитие.

Първото и най-важно, което специалистите препоръчват на родителите, е дигитален детокс или пълно премахване на устройствата.

От ключово значение е преструктурирането на домашната среда, за да се осигури повече стимулация за детето – повече реално общуване, включване на детето в битовите дейности, игри навън, ролеви игри и стимулиращи развитието упражнения.

Децата се нуждаят от любовта и вниманието на родителите си, от общуване с други живи същества и от засилване на връзката с действителния живот и природата. По този начин ще растат здрави, щастливи и уверени в своите способности.